Пространството, което всички сме свикнали да наричаме тераса, всъщност може и да не е тераса, а да бъде балкон или лоджия. Законът за устройството на територията борави с три различни термина, когато регулира тези специфични пространства от нашия дом. Причината е тяхна конструктивна специфика и до колко една промяна би рефлектирала върху стабилността на сградата.
Балкон
– Законът определя балкона като открита използваема площ върху конзолна конструкция, издадена пред фасадата на сградата. Това означава, че балконът се изгражда пред фасадата на сградата, като не е заобиколен от стени. Обикновено от трите страни е ограден от парапети. По този начин цялата тежест на балкона се поема от сградата, а не от фасадата. Това е най – широко разпространеният начин за обособяване на открито пространство към един апартамент. Тези пространства са сравнително малки, тъй като тяхната тежест е съобразена с носимостта на конзолната конструкция. Лесни за усвояване, макар и да не е препоръчително, защото предвид, че са конструирани като конзоли, не са предвидени да носят допълнителен концентриран товар, какъвто представляват допълнителните зидове. Това е и причината на много места при по – старите сгради да се виждат отцепвания, неестествени наклони, а при първите етажи често импровизират подпирането отдолу с колони, тухли, метални елементи. При новото строителство често конзолите са преоразмерени, което предпазва от появяване на такива големи пукнатини. Това не означава, че е редно усвояването на такива площи на всяка цена.
Тераса
– Терасата пък е открита използваема площ, разположена върху помещения, върху колони или върху терена. През последните години стана популярно при строителството на сградите да се оформят тераси към партерните етажи директно върху земята. А при по-горните етажи терасите се формират чрез стъпаловидното оформление на сградите. Този вид външни площи шеговито наричаме “парти тераса”, защото хората обичат да си ги обзавеждат с градински мебели, барбекю, понякога джакузи или други елементи, гарантиращи доброто настроение при хубаво време навън. Също често се усвояват, обикновено са с голяма площ и затова най – често се усвоява само част от тях.
Лоджия
– Лоджиите пък са вдлъбнатини в цялостната сграда, които обаче са отворени от едната си страна и са включени в общия обем на сградата. Границите на лоджията са равни на външната фасада на сградата. Това е най-лесният обект от трите за усвояване, защото има само една отворена стена, което е чудесно при разширяване на семейството – много лесно се приобщават към жилищната площ и услесняват използването на имота по-дълго време.
Именно конструктивните специфики на трите начина за обособяване на това пространство са причина за различното им третиране от строителните норми. Законът изисква наличието на разрешение за строеж за терасите, но не и за балконите и лоджиите. Тоест законът е предвидил балконите и лоджиите да могат да се остъкляват без необходимост от съгласуване с общинската администрация. За разлика от тях обаче, за терасите е необходимо снабдяването с разрешение за строеж. Тъй като терасите са изградени върху колони или друг обект, тяхното остъкляване би рефлектирало върху цялостната конструкция и стабилност на сградата.
Забрана за остъкляване, наложена от самия инвеститор.
– Ако сте закупили имота през последните години, проверете дали остъкляването не е в нарушение на договора с инвеститора, от който сте закупили имота. Възможно е да са предвидени ограничения за промени по сградата, които оказват влияние върху фасадата. Най-често инвеститорът предвижда тези клаузи, за да не бъде нарушена естетиката на самата сграда.
